Хамлет

Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и На сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, Да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми Нота. Не, За какъвто щете инструмент ме смятайте. Може да ме разстроите, но не и да свирите На мен. Оф, в такава нощ минава само трамвай Като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега аз мога да ви кажа. Спомен свойта млада памет. Любим въздих на всяка младост. За време дневно бърка Хамлет. Присъни, че след нощта, След нощта прощава. О, все още крачи Хамлет в мрака, Трепери от студа следнощен. Под окъти със тъмно яке. Той чака своя знак все още. Сред булевардите се клещят в Непознатия прозорец. Там бърнае една надежда, Която и днес Не ще му отвори. Къде, къде, Момче, сега отиваш И наш'те сънища тревожиш? Дали, дали Все още Хамлет живее? Средновековно невъзбоже, Средновековно невъзбоже. О, В такава нощ минава само трамвай, Като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа? Все още сам е Хамлет в мрака. Трепери от студа следнощен. Под окъти със тъмно яке. Той чака своя знак все още. Дали все още Хамлет живее? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде Средновековно невъзбоже? Дали все още Хамлет живее? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде средновековно Невъзбоже? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не Бъде Средновековно невъзбоже? Дали все още Хамлет живее? Дали все още се тревожи? Бъде или да не бъде Средновековно невъзбоже?