Омагьосан замък

Веднаж Зелена долина Потмешно ангел скъп било. Дворец облян от светлина Могъщо видеше чело. Той в кралството на висота Стоеше като тат. И нямаше Днес в света Дворец по-хубав и голям. А снени странник в този град През два прозореца съзира. Как сенки в танц се въртят Под звуците на лира. Край трона беледят титана Със синя кръв роден. Владетеля уседнал сам От свойта свита ограден. Безброй от златни знамена Висяха от стените бели. В омагет древни времена, отдавна Отшумели, отшумели, отдавна Отшумели. И Принцала мислив рубин Блестеше в орна на перата. И през нея влезе не един От векове де на мечтал. И хором да запеят песен, Пораганякой веден дан. То ва да бъде химн чудесен За мъдростта на оня Крал. Зли духове от край далечен Напуха в кралския чертог. Да ден не ще изгрее вече, потъна Всичко в мрак дълбок, потъна в мрак Дълбок. Днес пътници във долината Понякога чуват. Как сон от същества чудати При дива музика танцуват. И като страшен пък сворой Навън през бледата врата. Политат призраци безброй И стихват угрят се в нощта. У-у-у да се Губят във нощта. Угрят се, угрят се, угрят Се, Угрят се, Угрят угрят се, Угрят Се. У-у-у Да се сеят Във Нощта.