По първи петли

От шума на много хора, От досада и умора, към съня си Тръгвам И мълча. От пера на късни птици, От безброй висящи жици, не намирам Своята врата. Откога не съм се връщал в този град и В тази къща? Откога ключът Ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по Стар приятел, ще осъмна С цвете във ръка. Ооо, първи петли, закъснели следи Преминават през мен и потъват в очите ми Сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг И възкръсва денят ми Сутрин. Откога не съм се връщал в този град и В тази къща? Откога ключът Ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по Стар приятел, ще осъмна С цвете във ръка. По Първи петли, закъснели следи преминават през мен И потъват в очите ми сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг И възкръсва денят ми Сутрин. Ммм, Сутрин.