Нощен нахал

Извинете, че влизам така без чукане Като някакъв нощен нахал. На артиста знаете Хич не му пука и за никой Не му е жал. Бях наблизо и ето Тъй на минаване ще приседна до вас по Палто. Вижте вече навън зазорява, А вие не спите. Защо? А си друг път така. Из вашата улица съм хвърчала по тъмни Дела. Днес очите си спомням, а помня с Пулса и най-стръмните стъпала. Но защо ли, защо ли Не ми се е случвало да се спъна пред Вашия вход? Знам, отвън ми оставяхте винаги ключа И ме чакахте цял живот. Трябва мярка във всяко очакване. Вие май прекалихте с това. Впрочем всичките сте еднакви и от Вас ме боли глава. Вече е късно. Идва утрото есенно с шизофренната Суета. Пак ще се срещнем В някои песни, ако ви ги посветя. И простете, че влязох Така неканена като някакъв нощен Нахал. Но сега не ми е до възпитание, За себе си Ми е жал. Трябва мярка във всяко очакване. Вие май прекалихте с това. Впрочем всичките сте еднакви и от вас Ме боли глава. Трябва мярка във всяко очакване. Вие май прекалихте с това. Впрочем всичките сте еднакви и от Вас ме боли глава. Впрочем всичките сте еднакви и от Вас ме боли глава.