Прощавай мамо

Пред себе си виждам Все тези очи. Не можеш ти вече от мъка да плача. От спомени живи. Когато горчи. Ще думам гласа ти. Да чуя в зряча. Да тръгна по пътя. С моето сърце. Да стигна до къща. Реди те и стара. До късно да милвам две груби ръце. Да гледам свещта как спокойно догаря. Прощавай, мамо, Прощавай, мамо, Че в мислите при теб се връщам Само. Прощавай, мамо, Прощавай, мамо, Че в мислите при теб се връщам Само. Но често в живота Се случва така. Съдбата човешка е глуха и няма. Длъжници сме даже На двете слова, Които безкрайно е чакала мама. Прощавай, мамо, Прощавай, мамо, Че в мислите при теб се връщам Само. Прощавай, мамо, Прощавай, мамо, Че в мислите при теб се връщам Само. Прощавай, мамо, Прощавай, мамо, Че в мислите при теб се връщам Само. Прощавай, мамо, прощавай, мамо, Че в мислите при теб се връщам Само. Прощавай, мамо, мамо, Че в мислите при Теб се връщам само. Прощавай, мамо, Прощавай, Че в мислите при теб се връщам Само. Прощавай, прощавай, мамо.