Пианото

Събуждам се и сънено се вмъквам в протрития си Тънков панталон. В стаята е тихо като в църква. Транзистор включвам, песен на Ритон. Така започват всяка сутрините. На репа чакам своя ред за промпт. Кафе, закуска, песен на щурците в сутрешния пог на Хоризонт. Това е всичко. Друго всъщност няма. Няма, няма. Пиянство и труд до вечерта. А нощем на балкона в пижама броя звездите, Слези на цвета. Това е всичко. Друго всъщност няма. Няма, няма. Пиянство и труд до вечерта. А нощем на балкона в пижама броя звездите, Слези на цвета. Звъни продрано после телефонът. И с три очи в куклона. Чувам глас. Купи облек, брашно и макарони. Залягам над етюдите в захлас. Донася пощальонът тук писмата. Те много са, нали съм суперстар. Жена ми пак звъни. Купи салата. Е, няма как, отивам на пазар. Това е всичко. Друго всъщност няма. Няма, няма. Пиянство и труд до вечерта. А нощем на балкона в пижама броя звездите, Слези на цвета. Това е всичко. Друго всъщност няма. Няма, няма. Пиянство и труд до вечерта. А нощем на балкона в пижама броя звездите, Слези на цвета.