Есенна песен

Пролетта е толкова далече, Че не ми се ще да идва зима. Знае ли, че съм ненужен вече? Знае ли, че трябва да ме има? Няма за какво да бъда в рая, Нито за какво да търся ада. Няма за какво да се разкайвам. А и за какво ми е пощада? А-а. Боже, колко шеметни нощи! Боже, какви утра! Може млад да изглеждам още, но животът ми Остаря. Даде, каквото е имал да дава, каквото отне, Отне. От живота поезия става, От поезията живот не. Боже, колко шеметни нощи! Боже, какви утра! Може млад да изглеждам още, но животът ми Остаря. Даде, каквото е имал да дава, каквото отне, Отне. От живота поезия става, от поезията Живот не. Няма за какво да бъда в рая, Нито за какво да търся ада. Няма за какво да се разкайвам. А и за какво ми е пощада? А-а. Боже, колко шеметни нощи! Боже, какви утра! Може млад да изглеждам още, но животът ми Остаря. Даде, каквото е имал да дава, каквото отне, Отне. От живота поезия става, От поезията живот не. Боже, колко шеметни нощи! Боже, какви утра! Може млад да изглеждам още, но животът ми Остаря. Даде, каквото е имал да дава, каквото отне, Отне. От живота поезия става, От поезията живот не.