Кръстопът

У мен се буйска тъга и болка За чена ти безумни Нощи. Ти забрави. Ти иди, що не помири. Дори ти вече те обичам и Отпущам. Ще вървя към теб, също няма. А от всички дни за тебе слънце скри. И вместо любовта на роле бяла Ще ме посрещне бели раници. И ще привикне тъжното ти чувство. Тъй като в теб иде се тоя мрак. Ще го наричам уже тъжно. Но тебе как да наричам аз? Как да наричам? Ще привикне тъжното ти чувство. Тъй като теб иде се тоя мрак. Го Наричам Така тъжно. Но тебе как да те Наричам Аз? И ще живея с любовта Отрочена, останала без вятър и Без плът. Дори да няма нищо, Нищо вечно. Да бъда мъгла и сама да смър. И привикне тъжното ти чувство. Тъй като в теб иде се тоя мрак. Ще го наричам уже така тъжно. Но тебе как те Наричам Аз? Как да наричам? И ще Привикне тъжното чувство. Тъй се тоя мрак. наричам те наричам