Зов

Защо едва сега изгря вечерница? Сега ли късно, късно ли сега? На твоя път да станат две съперници Дълбока нощ и есенна тъга. Но ти сълзите си не ги осъждай, Не им вселявай своя златен страх И тъмните им сенки не отблъщай, Защото как би светила без тях. В чии очи небето ще Потъне, ако по него нямаше Звезди? Вечерница На моето безсъние, деница На сърцето ми бъди. В чии очи небето ще потъне, Ако по него нямаше звезди? Вечерница На моето безсъние, деница на Сърцето ми бъди. През черна нощ коя звезда изгрява? Коя тъга не чака радостта? Кой късен скреж на есенна забрава Не топли всеки цвят на пролетта? В чии очи небето ще потъне, Ако по него нямаше звезди? Вечерница На моето безсъние, Деница на сърцето ми бъди. Вечерница На моето безсъние, Деница на сърцето ми бъди.