Признание

Като храм светът е тих И тишина рани. И отново аз и ти сред нея сам сами. И без глас, без тон, без звук, В безмълвно вричане, Молим се един на друг: обичам те. Как е хубаво, че пак С теб се намерихме в този лабиринт От мрак и недоверие. Как е хубаво, че ти, лъжи ли, истини, Надживя и ми прости, Единствена. Ти остани до мен звезда, нека сме Щастни до сетния ни час от Светлина. И в лошо, и хубаво бъди ми щастие, Бъди ми всичко ти, любов, жена. И когато седен мрак скрие нашите черти, Нека пак със теб един Да бъдем аз и ти. Нека пак без глас, без тон, в безмълвно вричане Да чуем стабилно друг: обичам те. Ти остани до мен, звезда, нека сме Щастни До сетния ни час от светлина. И в лошо, в хубаво бъди ми щастие, Бъди ми всичко ти, любов, жена. Ла, ла, ла, ла, ла. Ла, ла, ла, ла, ла. Ла, ла, ла. И в лошо, в хубаво бъди ми щастие, Бъди ми всичко ти, любов, жена.