Жената не е море до колене

И пак невинно пристигаш ти, Навел глава. Тъй отчаян и кротък молиш да ти Простя. Протягаш тъжни ръце към мен, Даже падаш на колене. Обещаваш, че още утре ще станеш друг. Те ме гони в този късен час. Но ти запали моста между нас. Ще пропадна в гъстия мрак. Дано не се завърнеш пак. Те ще се удавя в туй море. Гледай да потънеш по-добре. Защото знай, жената не е море до Колене. Аз бих разкъсал бодлива тел със голи Ръце. Бих преминал гора от огън с боси Нозе. Бих преплувал за тебе Нил, в Устата на крокодил. Бих преспал и в змийско гнездо, Но да съм с теб. Не сваляй повече за мен звезди. Живота си за теб ще дам дори. Късно е, недей се хаби. Но спри сърце да биеш, спри. Как фалшиво пеят тез мъже. Май да млъкнеш те е най-добре. Но запомни жената не Е море до колене. Запомни жената не Е море до колене.