Бяла къща, двор зелен

Снощи мислех си за нас. Дълъг път в далечен ден аз извървях. Дълъг път в далечен ден. Своя първи дом съзрях. Сред смълчаните треви чух пъстър смях. Гонеха се две деца. И после нещо си казаха почти без Глас. Дали това бяхме ти аз? Бяхме ти аз. Снощи мислех си за нас. Снощи мислех си за нас. Тихо падаше над мен пролетен цвят. И тогава ти дойде. И после нещо си казахме почти без Глас. Дали това бяхме ти и аз? Бяхме ти и аз. Снощи мислех си за нас. Бяла къща с двор зелен. Там на прага беше ти, благ и смутен. Там на прага в този ден. И после нежно докосна ме поне за Миг, поне за час. Стана светло в нас, стана светло в нас. Сън сънувах снощи аз. И после нежно докосна ме поне за Миг, поне за час. Стана светло в нас, стана светло в Нас. Сън сънувах снощи аз. Сън сънувах снощи снощи аз. Сън сънувах снощи Аз.