Уаба-диби-диби-дам

Те се скитаха в полето винаги двама, Винаги. Две усмихнати глапета, Цели в прах и драскотини. После търсеха реката винаги двама, Винаги. И се пръскаха с водата чак до Мрак, чак до мрак. Кой си спомня за полето с младите жита? Но приятели ще има вечно. Други тичат там сега. Други тичат към реката винаги двама, Винаги. И кипи под тях водата чак до мрак, Чак до мрак. Оу, оу, оу. Оу, оу. Двама, двама чак до мрак. Но приятели пак ще има. Други тичат там. Те се скитаха в полето винаги двама, Винаги. Две усмихнати глапета, Цели в прах и драскотини. После търсеха реката винаги двама, Винаги. И се пръскаха с водата чак до мрак, Чак до мрак. Кой си спомня за полето с младите жита? Но приятели ще има вечно. Други тичат там сега. Други тичат към реката винаги двама, Винаги. И кипи под тях водата чак до мрак, Чак до мрак. Оу, оу, Оу. Оу, оу. Двама, двама чак до мрак. Но приятели пак ще има. Други тичат там. Те се скитаха в полето винаги двама, Винаги. Две усмихнати глапета, Цели в прах и драскотини. После търсеха реката винаги двама, Винаги. Но приятели ще има, вечно ще има. Виж, други тичат сега. Оу, оу, оу.