Ела в Берковица

Всяка вечер, всяка нощ красива твойто Име шепна аз ела. Звезден дъжд градя край нас облива. Люлки спущат звезди светила. Ти навярно пак си буден в мрака. Твойта мисъл пак далеч лети. Там под кон една любов течата. Чудно тиха нощ потом шепти. Берковица при мен дела Сред чебода на господа е леc. Една замислена скала За твоя образ ми напомни днес. За теб малини зорни брах и Песента за нашта обич пях. Шумеше бук, ухаеше на бор. Опиваше ни горския простор. Ла ла, ла ла, ла ла, Ла ла ла Ла ла. Ла ла, Ла ла, ла ла ла, ла ла Ла ла. Всяко утро вензан мине фитът. Питъ ме задят лесът зелен. Въглезда от жълъти копита. Ручеи извират покрай мен. Стънка стомна рому замналяла. Шепот нежен тих планински звън. И нощта за ласки за копняла. Тихо спи вълшебен звезден сън. Берковица при мен дела сред Чебода на господа е леc. Една замислена скала За твоя образ ми напомни днес. За теб малини зорни брах и Песента за нашта обич пях. Шумеше бук, ухаеше на бор. Опиваше ни горския простор. Ла ла, Ла ла, ла ла ла Ла, Ла ла ла ла ла ла ла Ла. Лааа.