Надежда от "Надежда"

Едно момиче нещо ме заглежда. Добре де, позагледах я и аз. Нарича се Надежда. Надежда от Надежда. Нали ще ме изпратите до нас? Приятно ми е, казвам аз, съм Петър. Не са ли ви разправяли за мен? За Петър от четвърти километър? Грамотен, неосъждан и ерген. Па к'ва крачим по тротоара в тихия Град. Па к'ва крачим по тротоара в тихия Град. И до Надежда тъмната алея отдавна Вече зная наизуст. От годен е по нея престанах да болея. И ето, че приличам на Исус. Четвърти километър е далече. И въобще докато се прибереш, започва Да се съмна. О, добре, че не днес т'а та побърка и Мен. Чу ли стъпките по тротоара в тихия Град? Чу ли стъпките по тротоара в тихия Град? И пак го я помолих аз накрая да я Изпращам вместо до ма, До спирката оная, а после на трамвая, А по-нататък може и сама. Обаче знаете ли без трамваи пътуват Граждани как ли не? И там Надежда с друг се запознай. Да беше се сбогувала поне. И в късни нощи другият Надежд да ходи до Надежда видно то. И казват, че Надежда за туй го и поглежда С вяра, надежда и любов. Пък аз на моя весел километър пеша си Ходя вече всеки ден. И пак съм братче Петър, просто Петър, Грамотен, неосъждан и ерген. И пак съм братче Петър, просто Петър, Грамотен, неосъждан и ерген. Пък аз се казвам Кирил. Знаете нали? Друго нещо тази песнич ще изкирил.