Неизживените неща

Днес знам, че на много грешки, които още като Млад направих. Сега гледам с една усмешка. Дори и някои от тях оправих, но винаги ще Съжалявам за това, че време пропилях. Днес зная, че на много срещи в много къпенета И квартири. Сега не бих отишъл вече. Сам там любовта ще убия, но винаги ще съжалявам За това, че обич Раздялях. Колко ли години ще трябва да отминат, За да повярвам в това? Не ще се срещнем пак с разпилените Неща. Днес зная, че това е нещо, което също ми Е много нужно. За да остане в мен една надежда, Която всяка сутрин да придружа. Надеждата, че ще се срещна с неизживените Неща. И колкото години след мене да отминат. Не бих се примирил с това. Не ще се срещнем пак с изживените Неща. Чакам, чакам. Очакването пак тревожи моя сън. Чакам, чакам. Очакване в моя надежда. Чакам, чакам. Къде са тези изживените неща? И колкото години след мене да отминат. Не бих се примирил с това. Не ще се срещнем пак с изживените неща. Чакам, чакам. Очакването пак тревожи моя сън. Чакам, чакам. Очакване в моя надежда. Чакам, чакам. Къде са тези изживените неща?