Конникът

Кой препуска див в нощта? Кой ли, слязъл с коня си в безумен луд Стрен, сякаш гони края на света. Силно болка не мигне си устни. Чуй камшиката го как свисти. Чуй го и разсича с ярост тишината. Коннико, какво ли търсиш ти, че летиш към Края на земята? Няма да се спре за миг и това няма Към какво да се завръщаш. В луд стремът е моята съдба. Рискате печалта ми също. Хората спокойни нощни спят, йе. В тихите си сънища завити. Мен ме гони лудият ми път през нощта нагоре Към звездите. Хората не бягам аз от тях. Зная, зная. Просто вече нямам време. Неви, думи, помисли и страх. Аз от тях изплетох свойта стреме. И летя към моя хоризонт. И летя през дулите от пясък. Миналото си измених със стон и за мене изборът Ясен. Аз препускам див нощта, Слязъл с коня си в безумен луд стрен, Сякаш гоня края на света. Силно болка не си Устни. Хората не бягам аз от тях. Зная, зная. Просто вече нямам време. Неви, думи, помисли и страх. Аз от тях изплетох свойта стреме. И летя към моя хоризонт. И летя през дулите от пясък. Миналото си измених със стон И за мене изборът е ясен. Хей! Кой препуска див в нощта, Йе. Аз препускам див в нощта. Кой препуска див в нощта, йе. Аз препускам див в нощта. Кой препуска див в нощта, йе. Защо ли? Защо ли препускам в нощта? Кой препуска див в нощта, йе.