От ден на ден

От ден на ден. По-трудно е да съм. Като преди. Много искрени усмихнат с теб. С тук там бели коси. С поглед, който спита сам насам Натам без дом. Пътник без влак и без билет. Срамник без име и адрес. Иначе казано човек. От ден на ден. По-трудно е със теб. Кога успя? Тъй далече да избягаш ти. С тук там бели коси. С поглед, който спита сам насам Натам без дом. Пътник без влак и без билет. Срамник без Име и адрес. Иначе казано Човек. В някой град и в някой час навярно ти. Като в приказките чака своя принц. Търсиш нещо тайзмено. И по цели нощи не спиш. Само стъпки на случаен минувач. Връщат стаята ти пак мелодично. Помниш ли, че чакаш мен? И разтваряш всички врати. С тук там бели коси. С поглед, който спита сам насам Натам без дом. Пътник без влак и без билет. Срамник без име и адрес. Иначе казано човек. Ти ли сбърка, аз ли сбърках, че сега. Двама с теб стоим със гръб към любовта. Казваме си лека нощ. Тръгваме в различни страни. Искам само да съм оня минувач. От шума на който няма да заспиш. И навярно този път ще заключиш всички врати.