Стълбата

Безкрайна стълба От съдби и хора. По нея всеки тича без умора. Включвай. Съсичва се и ти в тази палата, За да се включиш бързо в играта. Включвай. С височина започваш да набираш ти. Отваряш толкова заключени врати. С какво възпъваш този страх? Известен с оня сладкия вкус на... Мениш приятелите като дрехи. Все тая ши мериш своите успехи. Браво! Все още тичаш като луд нагоре, Забравил хора, време и умора. С височина все още гониш лудо ти. Отваряш толкова заключени врати. С какво низ пълниш този страх? Известен с оня сладкия вкус на... Дълъг път. Ала мене не ти душа. Дълъг път. Спомените ти душат. Нека спомените спят. Аз вървя по този път напред, напред, Напред, напред. С Височина Все още гониш лудо ти. Отваряш толкова заключени врати. С какво възпъваш някой страх? Прегазваш друг и продължаваш сам. Мениш приятелите като дрехи. Все тая ши мериш своите успехи. В този бяг напиращ пак утеха ти. И още тичаш като луд нагоре, забравил време и Умора. Да бъдеш пръв, че пак си втори ти. Дълъг път. Ала мене не ти душа. Дълъг път. Спомените спят. Аз вървя по този път напред, напред, Напред, напред, напред. Дълъг път, дълъг път. Аз вървя по този път напред, напред, Напред.