Помниш ли

Помниш ли ти? Някой шепти. Своето детство в този каменен град. Мина за тебе то в игри между студен бетон, А още, Още си млад. Помниш ли ти? Ти? Някой шепти. Как изумруден свети пролетен ден. Сивият дъжд валя, тъйко валя през ден. В сивия-Сивия- Ден. Ето звън на детски глас. Ражда тиха обич, ражда радост в нас. Твоите деца играят вън Сега. Помниш ли ти? Сякаш шепти. Твоето детство. Погледни навън. Ето звън на детски глас. Ражда тиха обич, ражда радост в нас. Моите деца Играят вън сега.