Имаш ли приятел

Аз бях момче като другите всички деца. Спомням си често играехме такава Игра. Робинзон, който пътуваше с кораби. Робинзон, който откриваше острови. Робинзон, който порасна голям, Но беше толкова сам. Всички големи се смяха на нашата Игра. А ние доволни започнахме друга така. Гъливер, който развързва въжетата. Гъливер, който обича джуджетата. Гъливер, който макар и голям, пак е Толкова сам. И аз съм днес голям. Замислен и сериозен. Защо ли пак съм сам? Защо ли се тормозя? Спомням си нашите първи стъпки. Спомням си нашите първи тръпки. Винаги малко неразбрани. Свикнахме с упреци и закани. Хей, ти! Ето и ти си стабилен, уверен младеж. Но кажи ми, пазиш ли в себе си онзи Момчешки стремеж? Да бъдеш Дон Кихот, който се бореше с вълни. Дон Кихот, който безкрайно в себе си Пазеше нея една Долцинея и Не беше сам. Трябва да имаш един приятел. И ако е като теб мечтател, ще Оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в Себе си. Робинзон, Гъливер. Трябва да имаш един приятел, който Да е като теб мечтател. Ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си. Робинзон, Гъливер. Трябва да имаш един приятел, който Да е като теб мечтател. Ще оцелееш. Ще оцелееш. запазиш Дон Кихот в себе си. Робинзон, Гъливер. Трябва да имаш един приятел, който Да е като теб мечтател. Ще оцелееш. оцелееш. Ще запазиш Дон Кихот себе си. Робинзон, Гъливер. Трябва да имаш един приятел.