На прага на сърцето

На прага на сърцето ти стоях. Но страх ме бе да го премина. Усещах аз отвътре топлина. И буен огън, греещ от години. На прага на сърцето ти стоях. Но страх ме бе вратата да отключа. Ключа в своята ръка държах. И чудех се какво ли ще се Случи. Отключих и отворих аз вратата. Буен огън вътре лелеях. И не от него беше топлината. Тогава аз най-стинах Разбрах. Еее. На Прага на сърцето ти стоях. Сърцето ти пустиня бе безбрежна. Готини палещи лъчи горяха. Превръщаха във пепел всичко нежно. Отключих и отворих аз вратата. Сърцето ти пустиня бе безбрежна. И палищи лъчи на пустината. Превръщаха в пепел всичко нежно. На прага на сърцето ти стоях. Прекрачих го. Пустинята преминах. Поникнаха в краката ми цветя. Сърцето ти превърна се в градина. На прага на сърцето Аз стоях. На прага на сърцето теб ти страх. На прага на сърцето вече го преминах. На прага на сърцето стана то Градина. На прага на сърцето.