Навечерие

Светът не вярва в стари богове. Светът не чака нова Богородица. Светът си знае както две и две какво е Безизходица. Пъти се нощем в тясното легло в Безсъние хроническо. И нямкашното пещерно тегло изглежда Му епическо. И стогодишните войни. И бутафорните нашествия. И тези реформаторски вълни без никакви Последствия, Без никакви последствия. И онзи доктринерски патос, залял Трибуните и пресата. Светът забрави всичко свято и всичко Сведе в интересите. Светът не иска и да знае какво ще му Се случи скоро. Начало ли е Или краят? Светът е схванат от умора. А ти на себе си се помоли. И вярата ти нека е всесилна. Моли се, докато те заболи. Защото всяка болка е... Защото всяка болка е Родина. Защото всяка болка е... Защото всяка болка е Родина.