Предчувствие

Спи все още малката Ела. В сънища зелени тръпне Вън. Може би очаква тя Да пробуди вятър този Сън. Поне знам защо се кара в мен. Сякаш миг прекъсна този сън. Слиза тежък вятър навън. Носи пепел и прах. Миг е само времето за страх. И тревогата полита в мен към далечен свят Изпепелен. Към пресъхнали реки, във които спомени само Извират. Къде съм аз? Над дървета, врити в пясък, мъртви Силуети. Над загинал град, където времето е Спряло. Сякаш сто леда забрави свойта жар до Бяло. В тази тъй абсурдна зима мен дали ме Има? А беше пролет, беше вълна. Малката Ела. Може би тревожен сън. Беше ли предчувствие в мен? Над безкрайни хоризонти. Залез пак изгрява. Звук на лудо ри. Часовник страстно продължава. Механичният цвител на секунди Ярост. Пълна е една планета в моя сън Кошмарен. И тревогата полита в мен към далечен свят, Изпепелен. Към пресъхнали реки, във които спомени само Извират. Къде съм аз? Спомени само извират. Къде съм аз? Спомени само извират. Къде съм аз?