Вечер над Орлов мост

Аз искам с теб да Бродя В тази тиха вечер Сред розите на София, Сред жълтите алеи. Да те позная с поглед още Отдалече, Да тръгна с теб и с тебе да Се смея. Звездите вече Палят Своите фенери. Оглеждат се в реката те. От моста сякаш падат. А четрите орли с крилата си Железни да литнат все Не могат над площада. Къде си сега? Аз те чакам, Без да зная защо е така, Без да зная защо е така. Над Орлов мост пада Мракът, Моя обич и Моята тъга. И ето вече стихва Моя град унесен, Града на наште вечери, Града на обичта ни. Градът с Орлов мост и пламналата Есен, в която Аз целувах твоите Длани. Къде си в тази вечер, В тази тиха вечер? Заглъхнаха пътеките, Угасват всички сгради. А четрите орли, притихнали И черни, със мене Пак остават на Площада. Със мене Пак остават на Площада.