Бяла приказка

Побеляла е нашата улица, Не от старост и не от тъга. Като в някаква странна приумица, Като в някаква бяла шега. Като в някаква странна приумица, Като в някаква бяла шега. Разцъфтели са бяло дърветата И градините с бели цветя. Беловласи са даже момчетата Като в приказна бяла страна. Беловласи са даже момчетата Като в приказна бяла страна. Само топлите длани са истински И очите, които горят. Тишината от белите приказки Как се стапя и бяга студът. Побеляла е старата улица, Не от старост и не от тъга. Като в някаква странна приумица, Като в някаква бяла шега. Като в някаква странна приумица, Като в някаква бяла шега. Само топлите длани са истински И очите, които горят. Тишината от белите приказки Как се стапя и бяга студът. Побеляла е старата улица, Не от старост и не от тъга. Като в някаква странна приумица, Като в някаква бяла шега. Като в някаква странна приумица, Като в бяла шега на снега.