Забравен прозорец

Горят като свещи венчални Дърветата на сън та. Изгарят ме думи прощални От страха да, от самота. Отлита гласът ти сподавен Във въздуха несподелен. Отново копнежа забравен. Отново копнежа забравен. Разтваря, Разтваря, Разтваря прозорец за мен. Позволи ми да копнея, Да протегна към теб ръце. Позволи ми да живея пак В твоето сърце. Позволи ми да живея пак В твоето Сърце. Отново С пламък гориме Прозореца на любовта. Намирам пак твоето име Във въздуха На вечерта. Пречистен от думи прощални, Копнежът ми ще замълчи. Зад моите свещи венчални, Зад моите свещи Венчални. Изгрява, Изгрява, Изгряват любими очи. Позволи ми да копнея, Да протегна към теб ръце. Позволи ми да живея Пак твоето сърце. Позволи ми да живея Пак в твоето Сърце. Позволи ми да копнея, Да протегна към теб ръце. Позволи ми да живея Пак в твоето сърце. Позволи ми.