Моряшки бар

Един моряк на кея слезъл с незнаен кораб бял. Един моряк безбройни бури и тайфуни преживял. И тъй красив, ах, тъй красив и горделив, Ах, горделив, че подлуди съвсем, Съвсем, съвсем жените. Той влезе в бара и поръча там на всеки Чаша ром. И този бар му стана нещо като Втори роден дом. Безкрай пианото звъни. Нетайно животът ги близи, а очите гледат право в Очите. Хей, моряк, морето в теб е. Хей, моряк, Ела при мене. Хей, моряк, че са броени Шумните нощи на светлия бряг. Хей, моряк, му шепне мракът. Хей, моряк, На кея чакат. Хей, моряк, знам брегът те зове, Но има много други брегове. Веднъж осъмна сам на бара едноокият барман и Пианистът тъжно свиреше един непознат рефрен. Морякът всичко бе изпил и бе твърдил, И се стопил на утринта неприятеллива в Мъглите. От стари дни в морето вдига светлина сам по Някой фар. Напомня той за някой кей, За някой дом, за някой бар. Лети сигнал от бряг на бряг и вика:"Макела, Моряк!" Край чаша ром да те погледне в очите. Хей, моряк, морето в теб е. Хей, моряк, Ела при мене. Хей, моряк, Че са броени шумните нощи на светлия Бряг. Хей, моряк, му шепне Мракът. Хей, моряк, На кея чакат. Хей, моряк, знам брегът те зове, Но има много други брегове.