И само ще остане

Вече кой ли ден не идват писма. Никой не почуква вече вън. Ти ли ме наказах ей да съм сама. Че не идваш даже и насън. Сякаш че живея в приказен свят. Само че не знам кога и къде Ще пристигне някой непознат. Да ме грабне и ме отведе. И Само ще остане Ехо, далечено от някой Влак. И Днешната мелодия, Слушана от двама В синия мрак. Старият часовник дълго мълчи. В бялата липа ни лист не трепти. Ще затворя бавно пак за сън очи. Ако дойдеш, събуди ме ти. Все мечти и сенки вън изгони. Всичките врати докрай отвори. Вятъра да влезе в къщи пусни. Събуди ме, още до стори. И само ще остане Ехо, далечено от някой Влак. И Днешната мелодия, слушана от Двама в синия мрак. И само ще остане Момент, забравен за някой Час. И днешната поезия, Писана за двама, Да е сама. И само ще остане Ехо, далечено от някой Влак. И Днешната мелодия, Слушана от двама