На Ком си почиваше залезът

Пих Берковица вино малиново. Ах, та то момини устни е то. Ах, та то момини устни рубинови. Мами ги пръски и скрият злато. Пак съм при теб, моя Берковица, Чудна Берковица, роза през май. Синият здрач звездна огърлица, Златно над тебе сияй. Ла ла ла ла ла ла ла ла ла Ла Ла Ла ла ла ла ла ла ла. Шушнеше Шумата, жълтата меката. Шума под менните бели нозе. Къде ли сред буките води пътеката? Ти ли в обятия топлини взе. Пак съм при теб, моя Берковица, Чудна Берковица, роза през май. Синият здрач звездна огърлица, Златно над тебе сияй. Ла ла ла ла ла ла ла Ла ла ла ла Ла Ла ла Ла ла. Горе на Кон си почиваше залеза. Злачният лез изумрудено блести. Гасне на синята вечност във залите, Гасне деня, но не гаснеш и ти. Пак съм при теб, моя Берковица, Чудна Берковица, роза през май. Синият здрач звездна огърлица, Златно над тебе сияй. Ла ла ла ла ла ла ла Ла ла ла Ла ла Ла ла Ла Ла ла ла ла ла.