Вик

Посред нощ ме събуди викът и кръвта ми Спрази. Боже, казах си само децата поне Запази. В цепене зенабедо над малкия детски Креват. Спяха двамата кротко. На пръсти се дръпнах назад. Там жена си се втурнах избледно от ужас Лице. Слушах мрака как бие умореното нейно Сърце. Нещо с мама се случи през главата ми Мина за миг. И тогава си спомних Мъжки беше ужасният вик. Мъж й вика, мъж й вика. Тъй ясно го чух. Мъж й вика, Мъж й вика. Тъй страшно го чух. Мъж й вика, мъж й вика. Тъй ясно, тъй страшно го чух. Би могъл да събуди Този вик даже глух. Но също всички тихи Непробудени спят. И не чува ли никой нищо? Във целия свят. Боже, казах си само Значи може би аз. Аз съм викал за помощ, Аз съм викал без глас. Аз съм викал помощ. Аз викал помощ. Аз съм викал без викал съм Викал без глас. Аз съм викал без глас. Аз съм викал за помощ. Аз съм викал за помощ. Аз съм викал без глас. Аз съм викал без глас. Аз съм викал за помощ. Аз помощ. Аз съм викал без глас. Аз съм викал за помощ. Аз съм викал за без глас. Глас. Аз съм викал, съм викал. Аз съм викал за помощ. Аз съм викал За Помощ. Аз Съм без глас