Омагьосаният замък

Зелена, зелена долина, Потмешно ангел скърцало. Дворец обляло светлина, Могъщо видешечо. Той в кралството на висота, Стоеше като тат. Нямаше Днес в света, Дворец по-хубав и голям. А стрели Стадни в този град, през два Прозореца се зират. Как сенки в танц се въртят, Под звуците на лира. Край трона велеят Титана, Със синя кръв роден. Владетеля Седно сам, От свойта свита обграден. Безброй от златни знамена, Висяха от стени дебели. В ома вех древни времена, отдавна Отшумели. Отшумели, отдавна отшумели. Принциала ми се ви рубин, Блестеше кор на белата. През нея Влезем един, В потоковете на мечта. И хором да запеят песен, За да ганя той беден дам. Това да бъде Химн чудесен, За мъдростта на оня крал. Зли духове от край далечен, Нахлуха в кралския чертог. Та ден не ще изгрее вече, потъна Всичко в мрак дълбок. Потъна в мрак дълбок. Днес пътници в долината, Понякога да чуват. Как сон от същества чудати, При дива музика танцуват. И като страшен пък спорой, Навън през бледата врата. Политат призракци безброй, И стих като губят се в нощта. Ууу, да се губят В нощта. Губят се. Да се Губят се. Губят се. Губят Се. Да се губят се. Губят Се. Губят