Венера

Венера, Приятелко добра. Привет от мен, От моя поглед нежен. В писмо дали ще мога Да сбера Това, което Искам да ти кажа? Ах, как исках да ти кажа две слова. Сърцето ми от тях да Разбереш. Но не умея и нямам гняв. Кога ли съм се учил на това? Ах, как исках да ти дам от свойта жар. Да не мръзнеш във дългия си път. Но ти не взе искра от мойта гръд. А кой живее без огън и другар? Понежно и от слави Бих ти дал. Щях слънцето за теб да донеса. Но аз не знам на славия гласа. И дали въобще съм жива. Ах, как исках да ти кажа две слова. Сърцето ми От тях да разбереш. Но думите преглътнах, не можах. Кога ли съм се учил на това? Ах, как исках да ти кажа без слова. Сърцето ми От тях да разбереш. Но думите преглътнах, не можах. Кога ли съм се учил на това? Кога ли съм се учил на това? Кога Ли учил На това?