Панаири

Панаири, панаири, мои Детски най-красиви светове. Спомен пееш, плачеш, свиреш с безброй Незабравими гласове. Панаири, цвят отрупан, с толкова Хубави примамливи неща. Ах, да можех да си купя днеска свойто Детство, утре младостта. Ах, да можех да си купя днеска свойто Детство, утре младостта. Мои панаири, толкова Измислени сънца. Пак вървя и диря своите хиляди Изгубени лица. И в едно ги сбирам, дето куц, строшени Детски сърца. Ах, да можех, ала вече циркът своя Скъсан шатър е прибрал и в една Дъждовна вечер оня толкова смешен клоун е Умрял. На шега е уж Задигнал моя детски смях и моя весел Глас. Няма как да го настигна, няма как да Си ги взема вече аз. Няма как да го настигна, Няма как да си ги взема вече аз. Мои панаири, толкова Измислени сънца. Пак вървя И диря своите хиляди изгубени Лица. И в едно ги сбирам, дето куц, Строшени детски сърца.