Изповед

Родино, нека Мойто име Да не блести По твоя път. Аз бях от тез, които Винаги Добре познаваха В съд. На твоята съдба, съдба Голяма, На твойта радост, радост и печал. Издигах ръст, ръст като Балкана, Потъвах в селската ти кал. И чувах звуци, звуци, звуци На гордост и кайдушка Жал. От тези звуци Съм научила Това, което Съм искала. И чувам звуци, звуци, звуци На гордост и кайдушка Жал. От тези звуци Съм научила Това, което Съм искала. И нека утре То заглъхне И нека то Да отзвъни. Когато твойта Кал изсъхне От слънцето На нови дни. Незнайна нека си отмина, Но твоя марш да не завре. Тага реките Губят име, когато Стигат до море. Незнайна нека си отмина, Но твоя марш да не завре. Тага реките Губят име, когато стигат До море.