Винаги двама

Срещам те често, дори сутринта. Ти ме погледна и кимна с глава. Аз се усмихнах, но ти продължи. И да ме спреш не посмя. Много ли още чакам, кажи. Сам да ме спреш ти кога ще решиш? Аз те обичам. Нима не разбра? Вика в мен любовта. Вярвай, не мога да чакам сега. Спри се, подай ми ръка. Сам да живееш не можеш в света. Трябва ти обич една. Винаги двама. Във радост и тъга. Винаги двама. При нас е любовта. Винаги двама. Сам не можеш света. Без допира. Винаги двама. Във радост и тъга. Винаги двама. При нас е любовта. Винаги двама. Сам не можеш в света. Много Ли още ще чакам, кажи. Сам да ме спреш ти кога ще решиш? Аз те обичам. Нима не разбра? Вика в мен любовта. Вярвай, не мога да чакам сега. Спри се до мен и подай ми ръка. Колко ли влюбени днес по света Се разминават така? Сам да живееш не можеш сега. Трябва ти обич една. С теб ли сме двама. И пътят е лек. С обич щастлив е човек. Винаги двама. Във радост и тъга. Винаги двама. При нас е любовта. Винаги двама. Сам не можеш в света. Без допина. Винаги двама. Във радост и тъга. Винаги двама. При нас е любовта. Винаги двама. Сам не можеш в света. Винаги двама. Във радост и тъга. Винаги двама. При нас е любовта. Винаги двама. Сам не можеш в света. Без допина. Винаги двама. Във радост и тъга. Винаги двама. При нас е любовта. Винаги двама. Сам не можеш света.