Обич последна

Сън, забравен сън е онзи детски свят, Но не и тя. Първата обич, Обич последна. В нас остава тя с един безгрижен глас, С една тъга. Първата обич, Тя е последна обич докрай. Какво от туй? Че ни дели и теб, и мен. Всеки минал ден с един живот, живот за друг, Друг добър човек, но нелюбим. А все едно е при кого и все едно Е докога. Неизменимо вечна, чак до края тя живее в Нас. Първата обич. Чист и светъл град, сърце на младостта. Това е тя, първата обич, Обич последна. В нас звучи сега с един щастлив рефрен, С една тъга. Първата обич. Тя е последна обич докрай. Какво от туй, че ни дели и теб, И мен. Всеки минал ден с един живот, Живот за друг, друг добър човек, Но нелюбим. А все едно е при кого и все едно Е докога. Неизменимо вечна, чак до края тя живее в Нас. Първата обич. Спи сега Есенният свят, но тъга Още свети в нас. Топъл чипс на една Любов. Лист по лист изгарящ и живот. Спи сега Есенният свят, но тъга Още свети в нас. Топъл чипс на една любов. Лист по лист изгарящ и живот. Спи сега Есенният свят.