Сън

В дъждовете чакам те в шал азимен. Връщам се. Две реки се срещнаха и за миг Прегърнаха. Пренаписах тъмното. Разпилях се в стръмното. Разтопих преградите. Навън още вали. Не тръгвай, моля. Да те прегърна За сетен път, Да стопля твоите устни, Да ти разкажа сън, да ти разкажа Сън. Още те чакам Сама в дългите нощи. Чертая дъжд По който ти се връщаш. Песен сънувам. Тишината молехме. В есента се гонехме. Посребрихме слънцето с обичта по Дланите. Непрочели утрото мислите си чувахме. Наследихме вятъра. В стъпките по пясъка, в капките от Чашата, в отлетели облаци, над Виждани мостове, от съня на лятото, В шепите на пясъка уловихме Вятъра. Навън Още вали. Не тръгвай, моля. Да те прегърна За сетен път, Стопля твоите устни, Да ти разкажа как всеки сън Почва със теб, диша за теб, гасне без Теб. Без сълзи дъждът боли. Навън още вали. Не тръгвай, моля. Да те прегърна За сетен път, Да стопля твоите устни, Да ти разкажа как Бездумно Още те чакам сама в дългите Нощи. Чертая път По който ти се връщаш. Песен сънувам. Песен сънувам В дългите нощи.