Невидимият

Тиии Мен накара да спра. Някъде по средата на пътя. Тиии Ми показа лунааа, Под която отдавна бях Скитала. Скитала. Тиии Се разплака без глас. Влезе тихо В своята сянкаа. Аааз протегнах нежно ръцеее, От които ти беше излязъл. Излязъл. И аз усетих как сребърен прах леко Поръси следите. А тишината до мен Лудо започна да диша. И аз усетих как под тази луна пътят ми По-светъл стана. И избледняха във мен спомена И тъгата. Нооо Във сърцето ми пак разделите Зазвъняха. Иии На живота ми Утрото Се разплака. Разплака. И аз усетих как сребърен прах леко Поръси следите. А тишината до мен лудо започна Да диша. Аз усетих как под тази луна пътят ми По-светъл стана. И избледняха във мен спомена И тъгата. И аз усетих как сребърен прах леко Поръси следите. А тишината до мен Лудо започна да диша. И аз усетих как под тази луна пътят ми По-светъл стана. И избледняха във мен спомена И тъгатааа.