И се питам защо

Аз излизам на сцената, пея. Прожекторът свети И в мрака блестят като малки звезди стотици очи. А на първия ред, най-отпред, с цветя в ръцете Ти седиш притихнал, смутен. Ти седиш притихнал, смутен и гледаш в Мен. Днес за първи път пея пред публика твоята песен. А сред смълчаната зала, там в тъмнината, Като сенки изплували в здрача, Виждам хора съвсем неизвестни. Виждам хора съвсем непознати. Виждам хора пред мен и край мен, Които плачат. Виждам хора съвсем неизвестни. Виждам хора съвсем непознати. Виждам хора пред мен и край мен, Които плачат. И се питам. И се питам защо? Та нали аз пея твоята Песен. Твойта песен за моя Живот. Тъй объркан, горчив и не Лесен. И се питам защо тях ги Боли? Та нали моята болка сее на нея. В песента, която ти Сътвори. И за моята съдба, И за моя живот всъщност пея. Тази песен се блъска в мрака като птица ранена. Търси своето топло гнездо в тъмнината, Сякаш търси надежда в здрача. А сред лицата съвсем неизвестни, Сред лицата съвсем непознати виждам твойто лице И очи, които плачат. Сред лицата съвсем неизвестни, Сред лицата съвсем непознати Виждам твойто лице и очи, които плачат. И се питам. И се питам защо? Та нали аз пея твоята Песен. Твойта песен За моя живот. Тъй объркан, горчив и не Лесен. И се питам защо Теб те боли? Та нали моята болка сее на нея. В песента, която ти Сътвори. И за моя живот, и за Чий живот всъщност пея. И се питам защо Вас ви боли? Та нали моята болка сее на нея. В песента, Която той сътвори. И за моя живот, и за чий Живот Всъщност пея.