Устрем

Не ме покривай с покрив у дома Си. Не ме засищай с Четири стени. Защото има Мъдрост стара, Че песента в клетка не звъни. Дори да бъде в клетка позлатена. Свободно само над света лети. Хе-е-е-й, Хе-е-е-е, Хе-хе-ей. Хе-е-е-й, Хе-хе-ей. Не ме кори за нощите ми Будни, че тясно ми е в Мекото легло. Че сън, когато в клепките ти Легне, Аз литвам с мое мъничко крило. При хората в далечни земни Кътчета. Изпирам росата до всеки Праг. И пращам много, много нежни Думи. След всеки Заминаващ влак. Хе-е-е-й, Хе-е-е-е, Хе-е-е-й, Хе-е-е-е, Хе-хе-ей. Хе-е-е-й, Земята до две ръце обгръщам. Очи потапям в ярките звезди. И цялата се устремявам към неизпробните Висоти. Не ме съди за мойто безпокойство. Но жаждата напред да се стремя. В кръвта си нося някакво горство. Преляло в мен от моята Земя. Хе-е-е-й, Хе-е-е-е, Хе-хе-ей. Хе-е-е-й, Хе-е-е-е, Хе-хе-ей. Хе-хе-ей.