Човекът с латерната

Връщам се тук след толкова много години, Където живях и моето детство премина. Старият мост Свеждам очи. Тъжната музика отново в мен звучи. Той беше сляп, имаше свойта латерна, Къшея хляб, шепа приятели верни. С дребни пари, Прашен каскет, вечно с надеждата Безименен и блед. Един човек с латерна. Едно далечно лято. Колко е близко сега, Колко познато. Един човек с латерна. След миг потъва в мрака. С изгрева той ще е тук, тук пак ще Чака. Сякаш насън в спомена връщам се бавно. Бяхме деца, беше безкрайно отдавна. Сякаш в мен Още звучи Тъжната песен на отминалите дни. Един човек с латерна. Едно далечно лято. Колко е близко сега, колко Познато. Един човек с латерна. След миг потъва мрака. С изгрева той ще тук, тук пак ще чака. Един човек с латерна. Едно далечно лято. Колко е близко сега, колко познато. Един човек с латерна. След миг потъва в мрака. С изгрева той ще тук, тук пак ще чака.