Чудни времена

Живеем в чудни времена. Обърка се докрай света и като луд се заигра Със страха на хората. Какво ще стане утре с нас? Не знаеш ти, не зная аз. И никой не разбра как се стигна до това. Чудни, чудни са тези времена, Като сън и няма край съня. И не знам кое е истина И кое маскирана лъжа. Чудни, чудни са тези времена. Но добре, че всеки осъзна. Не с пари се прави по-добър живот, А с любов, единствено любов. Живеем в чудни времена. Проклятие ли е това? И сякаш няма спиране. Колко хора ни отне. Къде си ти, любов, къде? Целувам те в мислите, но вместо теб сега Ме прегръща болката. Чудни, чудни са тези времена, Като сън и няма край съня. И не знам кое е истина И кое маскирана лъжа. Чудни времена. Чудни, чудни са тези времена. Но добре, че всеки осъзна. Не с пари се прави по-добър живот, А с любов, единствено любов. Чудни, чудни са тези времена, Като сън и няма край съня. И не знам кое е истина И кое маскирана лъжа. Чудни времена. Чудни, чудни са тези времена. Но добре, че всеки осъзна. Не с пари се прави по-добър живот, А с любов, единствено любов. А с любов, единствено Любов.