Остаряваме бавно

Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз, много видимо аз. По-невидимо ти. Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз, много видимо аз. По-невидимо ти. Вече май наближавам трийсет и пет, А все още минавам за един млад поет. Едно старо момиче почва в мен да личи. Със отпънати нерви, с уморени очи. Обяснима развръзка и естествен процес. Утре сутрин ще станат синовете ни шест. Тоз обелил коляно, оня пукнал глава. Викат, плачат, разпитват за това и това. Тоз обелил коляно, оня пукнал глава. Викат, плачат, разпитват за това и това. Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз, много видимо аз. По-невидимо ти. Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз, много видимо аз. По-невидимо ти. И ни връзва жестоко със желязно въже. Хищни малки момчета, страшни малки мъже. Погледни ме, не гледай все към тях, Все към тях. Ах, отдавна забравих тази думичка "ах". Остави ги самички тази вечер поне. Ние имаме още колене, рамене. Ние имаме още, свита в нас на кълбо, Една зла, упорита, остаряла любов. Ние имаме още, свита в нас на кълбо, Една зла, упорита, остаряла Любов. Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз, много видимо аз. По-невидимо ти. Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз, много видимо аз. По-невидимо ти. Остаряваме бавно, остаряваме бавно. Неусетно почти. Много видимо аз.