Притихналият дом

Как тихо е притихналият дом. Заминал си в стаята позната. Като сирак остана без подслон. Изкушена и плаче тишината. Заминал си в тъжен полумрак. Завесите отпуснати клепачи. Нашепват как си чакал и викат. Наместо мен дочакал тук си здрача. И ти си тук навсякъде в скръбта. Сърцето не възпирам, нека жали. Да, обич ти отдавам, обич да. И в срещите, и в тъжните Раздяли. Да, обич ти отдавам, обич да. И в срещите, и в тъжните Раздяли. А колко бързах гледани на юг. Урсулите разказват нажалени. Разказват как на тръгване от тук. Ти тях си приласкал наместо мене. Как тихо е притихналият дом. Как тихо е. Аз тръгнах отдалече. Да те заваря тръгнах и дойдох. И ти си тук във всичко. Добър вечер. И ти си тук навсякъде в скръбта. Сърцето не възпирам, нека жали. Да, обич ти отдавам, обич да. И в срещите, и в тъжните раздяли. Да, обич ти отдавам, обич да. И в срещите, и в тъжните Раздяли. Как тихо е притихналият Дом.