Мъничкият сърп на голямата луна

В леса безлюден беше много тихо. Несетно ни обгърна тъмнина. Но въпреки това не бяхме с теб сами, Защото имаше луна. До мъничкия сърп една звездичка Потрепваше с бледа светлина. Небето още светло беше само тя. Сама с новата луна. Колко много тайни знае Луната. Колко чудни форми вае Луната. Нека двама помечтаем. Луната. Гледай как в небето сърпът лунен свети, Пръска галещи лъчи. Малката звездичка с него е самичка, Влюбена е мълчи. Луната тази нощ е още малка. От утре неусетно ще расте. Зад облаци немирни ще се крие тя, Ще си играе като дете. Не зная сам защо така обичам Звездичката и малката луна. Дали защото като тях вървим с теб, Да, допрели плахо рамена. Колко много тайни знае Луната. Колко чудни форми вае Луната. Нека двама помечтаем. Луната. Гледай как в небето сърпът лунен свети, Пръска галещи лъчи. Малката звездичка с него е самичка, Влюбена е и мълчи. Влюбена е и мълчи. Влюбена е и мълчи.