Еничари одат

Яничари Одат, мамо, От село на село. Машки рожби Земат, Мамо, Яничари Правят. Машки рожби Земат, мамо, Яничари Правят. Слабее Отоманската империя и царут султан Дава ферман да се събират женски чеда от раята Българска, да се носят долу во Анадола, От нив да правят майки, да им рагят деца, Да я продължат империята османска. А от машките деца Да ги растат, от нив да прават силна войска, Най-лути яничари, Да ги вратат повторно во своята земя, Да колат и бесат татко, майка, Брат и сестра и се що е българско. Зели кого? Зели, мамо? Зели Стоила, А Стоил си Беше, Мамо, Единец на Майка. А Стоил си Беше, мамо, Единец на Майка. Едно утро рано, уще селските петли не пропеяле И селските кучиня не пролаяле, В едно българско село во Пиринска Македония Влезе силна войска яничарска Данок да събира. Данок от пари и злато И най-тежкиот данок, Откога помни историята на майка България. Данок от деца. Майка Стоилова Грабна си сина Стоила, Петгодишно момче, Единец на майка, Що току от дойка отдоено, Майка от сина да се прости. Майка вади от пазови ноженце, прободува Детска слаба рака Стоилова, Прави кърст да потече кърв българска И майка белег да остави. Ако Господ даде майка сина да познае После и много години, Па макар и турчин бил. Плакала е Много Години Стоилова майка. Все за Стоил Тя си Мисли. Дробни сълзи Рони. Коси вече Побелели. Очите й Изтекли. После цели тридесет години во истото село Влегува силна воjska яничарска, Предводена от най-луд яничар Кара Ибрахим бег, Некогашен Стоил. Високо момче со кадрава коса И црни мустаки, Засукал ятаган во рака И пред него коли беси се што е Българско. Старица со побелена коса на колене го моли Да не я коли. Празен е нейзиниот живот. Та сина Стоила си го чека, Що го грабија пред много години турците. Стоил Син единец, българско чедо. После толку години Заборавил майка, майчин лик, Село, другарчиня и детски игри. Замавнува со ятаган, А майка на лева рака со огледува белег, Що майка направи пред много години. И извикнува сиротата. Стоиле, сине Стоиле, Майка те дочека Во майчини прегръдки да паднеш. Стоил повеќе не разбира јазик майчин Български, Не разбира за молби майчински. Стоил майка си не позна. Замавнува со ятаган И майчина глава со побелена коса, Коя го чекаше толкува години, Падна пред нозете на сино ти, некогашен Стоил. И така се подигра историята со българскиот Народ. Яничари Одат, мамо, От село на село. Башки рожби Земат, Мамо, Яничари Прават. Башки рожби Земат, мамо, Яничари Прават.