Родна земя - оратория за 1000 години гр. Хасково: част IV

Изрок хласен, изрок Хладен, дебне тук сред свитка Рядка. И забляга тая девица, Че нам редя тайни Преди. Изрок гозен, изрок голен, Дебне тук сред свитка Рядка. Че нам редя тайни Преди. Хасково, втори юли хиляда деветстотин и втора Година. Из обръщението на стачниците до гражданството. Уважаеми госпожи и господа, Принудени от крайно ниските заплати и съвсем лошите Условия, Ние, четиристотин работници от тютюневата Работилница на Херцог и Сие, Решихме да обявим стачка и не залавяме работа, Докато дирекцията на работилницата не удовлетвори Следващите наши скромни искания. Първо, Най-малката заплата Да бъде петдесет стотинки. Второ, Работата да започва сутрин в седем часа и прекратява Вечер в осемнадесет и тридесет. Трето, Да се вземат мерки за проветряване и доставяне чиста Вода за пиене. Четвърто, да се вземат мерки за запазване на Нравствеността в склада и премахване на грубите Обноски и обиди, на които се подхвърлят работниците. Пето, Заплатите ни да се изплащат без всякакво закъснение. Дирекцията, освен че не удовлетвори тия наши Искания, но не благоволи даже да приеме делегатите, Които бяхме натоварили да й ги поднесат. Граждани и гражданки, Ние ви молим да ни се притечете на помощ. Решихме. Принудени, решихме. Принудени, решихме да обявим стачка. Стачка, стачка, стачка. Заплата петдесет стотинки. Заплата петдесет стотинки. Дирекцията не благоволи, не благоволи да ни Приеме. Дирекцията не благоволи да ни приеме. Приеме. Стачка. Стачка. Стачка. Люти zaten, люти трап че веша, За Венаже врат. Заплатата по-малка че по-голяма. Нека Да бъдеше ти, да беше пеша, Да беше пеша. За мен ядох край Гостоприемно. Моряна на водача има. Но сиво я стигна, моци Навярно. И слънце като вятър ти Свикнал. Слънце и вятър ти свикнал. Има да реем с институция, трима Апостоли на своя роден край. И трима да реем с институция, трима Апостоли на своя роден край. А пък говори на своя роден край. Хасково, хиляда деветстотин четиридесет и трета Година. Из писма на осъдени на смърт. Васе, Сигурно не си получавала писмо от смъртник. Нищо. Съдбоносна пролет. Четвърти месец вече слънце не съм видял. Не зная какво да ти пиша, въпреки голямото ми Желание. Миналото го знаеш, Настоящето също. Бъдеще нямам. Не ми позволиха да имам. Ашика. Аз съм много добре. По цели дни пеем с Ашика. Ние се смеем и когато трябва да текат сълзи. Изгледи за премахване на въжето и куршума няма Никакви. Това, разбира се, не е страшно. Страшно е да не си живял. Аз живях активно. Нашата победа иде. Ние идем. Тенчо.