Родна земя - оратория за 1000 години гр. Хасково: част I

Нема како једна Човечка Глава. Поношамо се и Душом. Не Си Душо. Ти да си вино. Што си сама? Све твоје како је божа. Жеља твоја. Тај Дан. Кад прође ни дан ноћи и Чека ли ни својите поле Да и гори. Суне и својима благосле Добро дође. Но звите не ко Жали звите не Ко жали не ко Жали. Једна Човечка главно. Но чу ли се валца зидан Црна За данас византијска од Роба? Од роба Од роба. Све како тако је срушио све Гласње. Срушио сам гласње. Чуца ја на пол терену. Наруши наруши нарушију тога добра за Свако се. За свако се. Осећа одмах и узвеш то полу И те. И на тези, и на тези, които мислят, Българите измощени, измощени вече Устояват на на бой за свобода. Нека Висините българите, Българите Заповядат да поставят на Занеда, Заповядат да поставят на Занеда. Мислите им в препето глават, Родът не течеш ти, Светослив, трикоков Вика, трикоков вика. Аз Йоан Асен, Во Христа Бога верен Цар на Българите, Създадох и Заснових Тази пречестна Черква. На името на Светите Четиридесет Мъченици. С помощта на които Избягзох Да бям От Романия. И разбих, разбих Братската Полска. И плених, плених Sobie родин Тероториален. Аз всичките Покорявах, А Тяла а тя крач заплащах. Заплащах. Заплащах.