Случайна среща

Ах, есподир тях Аз не скърбя и не плача почти. Моя съдба всъщност беше и ти. Есенен ден своя огън кладе. Бягаш от мен, но къде? Случайно Като на гара Ни срещна самата нощ. Не зная защо повярвах Във тебе, случаен гост. Случайно, необходимо Дошъл е последен час. Ах, колко е обяснима Сълзата, случайна в нас. И пак оставам сама в есента. Изгарят последни листа. Вятърът тих шепне до мен Нещо за зло, за добро. Дълга е нощта и краткия ден Слива скръбта в едно. Ах, есента е последен сезон. Тъжния да търсят нов небосклон. Есенен ден своя огън кладе. Бягаш от мен, но къде? Случайно, Като на гара Ни срещна самата нощ. Не зная защо Повярвах във тебе, Случаен гост. Случайно, необходимо Дошъл е последен час. Ах, колко е обяснима Сълзата, случайна в нас. Случайно, като на гара Ни срещна самата нощ. Не зная защо повярвах Във тебе, случаен гост.